„Забравям какво исках да кажа.“
„Трудно ми е да се съсредоточа.“
„Чета един и същ текст няколко пъти.“
„Преди се справях с много задачи, а сега се уморявам много по-бързо.“
Подобни оплаквания се срещат при част от жените по време на лечението на рак на гърдата или след неговото приключване. В ежедневния език често ги наричаме „мозъчна мъгла“. В професионалната литература се използва понятието когнитивни затруднения, свързани с онкологичното заболяване и лечението.
Те могат да засегнат вниманието, паметта, скоростта на обработване на информацията, намирането на точната дума и способността за преминаване от една задача към друга. При някои жени промените са леки и временни. При други продължават по-дълго и започват да влияят върху работата, ежедневните задължения и увереността в собствените възможности.
Не е просто разсеяност
„Мозъчната мъгла“ не означава непременно трайно увреждане и не бива автоматично да се приема като признак на неврологично заболяване. Но не е редно и да бъде омаловажавана с обяснения като „Просто си уморена“ или „На всички ни се случва“.
Причините обикновено не са еднозначни. Значение могат да имат самото заболяване, химиотерапията, лъчетерапията, хормоналното лечение, настъпилите хормонални промени, нарушенията на съня, болката, продължителната умора, тревожността, депресивните преживявания и някои медикаменти.
Тези фактори често се преплитат. Жената може да има реални затруднения с концентрацията, които се усилват след безсънна нощ или в период на силно напрежение. Това не прави оплакването „само психологическо“. Показва, че когнитивното функциониране е свързано с цялостното физическо и емоционално състояние.
Какво показва новото изследване
На 30 септември 2026 г. в Journal of the National Cancer Institute е публикувано рандомизирано контролирано проучване, което изследва дали дистанционна програма за физическа активност може да подобри когнитивното функциониране при жени, преживели рак на гърдата.
В проучването участват 253 жени на възраст над 40 години. Те са диагностицирани с рак на гърдата в първи, втори или трети стадий, приключили са активното лечение поне шест месеца по-рано, съобщават когнитивни затруднения и преди включването си са имали ниско ниво на физическа активност.
Участничките са разпределени в две групи. Едната следва шестмесечна програма за постепенно увеличаване на физическата активност, последвана от шест месеца подкрепа за поддържане на постигнатото. Другата участва в програма, посветена на здравето и благополучието, със сходна честота на контактите със специалист.
Основният резултат е важен именно защото не предлага лесно и удобно заключение. Програмата с физическа активност не показва превъзходство спрямо програмата за здраве и благополучие по отношение на самооценените когнитивни затруднения и скоростта на обработване на информацията – нито след шестия, нито след дванадесетия месец.
При някои вторични показатели все пак са установени разлики. Жените от групата с физическа активност показват по-добри резултати за вниманието след шестия и дванадесетия месец и за паметта след шестия месец. Това подсказва възможна полза за определени когнитивни функции, но не позволява да кажем, че движението самостоятелно решава проблема.
Тези вторични резултати трябва да се тълкуват предпазливо. Анализирани са няколко когнитивни области в различни моменти, което увеличава вероятността част от установените разлики да са случайни. Участничките са предимно бели жени с високо образование и са включени след приключване на активното лечение. Затова резултатите не могат автоматично да се отнесат към всички жени с рак на гърдата или към периода на самото лечение.
Как да разберем резултатите
Изводът не е, че физическата активност е безполезна. Движението има важно място във физическото възстановяване и може да подпомогне съня, настроението, умората и общото качество на живот след лечение на рак на гърдата.
Новото проучване обаче ни напомня да не превръщаме една полезна препоръка в универсално решение. Когнитивните затруднения са многофакторни. При една жена водещо значение може да има нарушеният сън, при друга – продължителната умора, тревожността, хормоналното лечение или съчетанието между няколко фактора.
Важно е и че контролната група не е оставена без подкрепа. Участничките в нея също са включени в структурирана здравна програма и поддържат редовен контакт със специалист. Самото проследяване, насочването на вниманието към здравните навици и получаването на подкрепа могат да имат положителен ефект.
Затова резултатът не трябва да се свежда до категоричното твърдение „упражненията действат“ или „упражненията не действат“. По-точно е да кажем, че физическата активност може да бъде част от подкрепата за когнитивното здраве, но не е достатъчна като единствен подход.
Какво може да помогне в ежедневието
Първата стъпка е затруднението да бъде назовано без срам и без самообвинение. Жената не е станала по-малко способна и проблемът не е непременно липса на мотивация. Организмът и психиката ѝ преминават през продължителен процес на възстановяване.
Полезно е да се наблюдава кога когнитивните затруднения са най-силни. Появяват ли се след недоспиване? Засилват ли се в дните с повече задачи? Свързани ли са с тревожност, болка или изразена умора? Подобно проследяване може да помогне да се разпознаят конкретните натоварващи фактори.
В ежедневието могат да се използват няколко прости опори:
• да се изпълнява една задача, вместо няколко едновременно;
• по-сложните ангажименти да се планират за часовете с повече енергия;
• да се използват бележки, календар и напомняния;
• големите задачи да се разделят на кратки и ясни стъпки;
• да се предвиждат почивки, преди да настъпи пълно изтощение;
• физическата активност да се увеличава постепенно и в съответствие с медицинските препоръки.
Тези стратегии не премахват непременно причината, но могат да намалят претоварването и постепенно да върнат усещането за контрол.
Кога е необходима професионална оценка
Когнитивните оплаквания е добре да бъдат обсъдени с лекуващия екип, особено когато се засилват, продължават дълго или съществено пречат на работата и ежедневието.
Оценката не трябва да се ограничава само до паметта. Нужно е да се разгледат сънят, умората, тревожността, депресивните симптоми, болката, приеманите медикаменти и общото медицинско състояние. При необходимост може да бъде препоръчана по-задълбочена невропсихологична или медицинска оценка.
Внезапната обърканост, новопоявилите се нарушения на речта, слабостта в крайник, силното главоболие или рязката промяна в състоянието изискват незабавна медицинска помощ. Те не бива да се обясняват с „мозъчна мъгла“.
Възстановяването не е изпит
След лечението често се очаква човек бързо да се върне към предишния си ритъм. Когато това не се случи, жената може да започне да се съмнява в себе си или да прикрива затрудненията, за да не изглежда слаба и зависима.
Но възстановяването не е изпит за воля и сила. То не протича по един и същи начин при всички и няма точен срок, в който всичко трябва да бъде „както преди“.
Движението може да бъде ценна част от този процес. То обаче не отменя необходимостта от достатъчно сън, психологична подкрепа, медицинско проследяване и реалистично разпределяне на натоварването. Най-полезен е не един универсален съвет, а индивидуален план, който отчита цялостното състояние и конкретните потребности на жената.
Темата за когнитивните и емоционалните промени е част от по-широкия разговор за живота по време на онкологичното лечение и след него. Предстоящото издание „Живот с диагноза рак на гърдата“ е създадено като медицински и психологически пътеводител за жените и техните близки.
Повече за предстоящото издание:
https://tonyfil.bg/avtorski-izdaniya/
Научен източник:
Hartman, S. J. et al. Effectiveness of an exercise intervention on cognition in breast cancer survivors: a randomized controlled trial. Journal of the National Cancer Institute, 30 септември 2026 г.
